Нямам предвид да "затягате колана", да "стискате зъби" или да показвате "как се каляваше стоманата". Напротив! Мобилизирайте всички възможни обстоятелства, така че да са ви от помощ. Изправили сте се пред трудна-непушачи, обърнете се към специалист, говорете с хора, отказали цигарите, оплаквайте се, хвалете си, скарайте се с минувач, който издишва дима си в устата ви. Всичко е позволено. За мен проработи следната схема: приятелката ми ги отказа също и се подкрепяхме. Физиологичната си зависимост потуших с хапчета. Пият се по схема с намаляваща концентрация, като първите дни можеш да пушиш по малко, а не са и скъпи.

3. Изкоренете навика и подменете ритуала!

Тази стъпка е най-важната. Физиологичната зависимост е "парче от тортата" в сравнение с психичната ни зависимост към цигарите. Трябва да измените всичко, което е означавал ритуала на пушенето. Ако е бил свързан с вживяването в някакъв образ на мъжкар или фатална жена, детронирайте го. Нямате нужда от такава бутафория, за да градите самочувствие. Потърсете истинските корени на вашата индивидуалност. Намерете си хоби, станете ужасно добър, правете страхотен секс, станете бог на судоку или започнете да плетете зашеметяващи пуловери. Можете просто да го играете невъзмутим, готин непушач. При всички случай опитайте се да осъзнаете, че вашата уникалност и чар не се крият в цигарите. Друг много важен ритуал е т.нар. "Фас-пауза". Преди си разделях работното време на периодите между цигарите и след добре свършена работа се награждавах с цигара. Трябва да се научите да пиете кафе без цигара и да си почивате по други начини. Кафето без цигара било мъчение, нямало смисъл и нямало никакъв вкус. Чувала съм всякакви трактовки. Можете да спрете да пиете кафе за известно време или вместо да направите "една цигара почивка", направете "почивка за едно кафе". Аз лично с кафето се справих доста лесно, но чашата вино не можех да си я представя без цигара. За мен това беше най-трудното от всичко. Като изпиех повече от една чашка пък, ми се припушваше неудържимо. На няколко пъти запалих. Признавам си. Моят съвет е, ако не издържате, да се поддадете. По добре да изживеете момента, от колкото да фантазирате за него. Всъщност е отвратително, не можах да допуша цигарата до края - ако не си пушил отдавна, тя има вкус на ...

В борбата със зависимостта ще се сблъскате с доста подводни камъни. Може например да получавате сърцебиене, да повярвате, че ще надебелеете (което е възможно, ако смените ритуала на пушене с хапване) или изведнъж да ви се случи нещо ужасяващо и разтърсващо, за да имате повод да запалите една цигара за успокояване. Споменах ли, че цигарите не успокояват, това е още една от илюзиите, които съпътстват пушенето. Цигарата е позната и винаги достъпна; това е успокояващото и въздействие - чисто пласибо или както пееше Висоцки "Сигарета, сигарета, ты одна меня верна". Истината е, че съзнанието се страхува от промяната и се опитва да ви пробута извинения, оправдания и причини да не го направите. Силата на този навик се крие в силата на ритуала, който той представлява. Ако го подмените с нещо полезно или нещо, което поне не вреди, ще сте победили!